Хосе Марти

превод: Атанас Далчев

Една крилата чаша: кой е виждал
такава преди мен. Видях я вчера.
Изкачваше се бавно, сякаш някой
наливаше свещен елей във нея;
до сладкия й ръб притисках устни.
Ни капка, даже капка не изгубих
от балсама на твоята целувка.

Главата ти със черни къдри - помниш?
с ръка държах, та твоите устни щедри
от моите да се не отдалечават.
Като целувката, която с тебе
ме сливаше, наоколо бе нежен,
мек въздухът; прегръщайки те силно,
аз сякаш целия живот прегръщах.
Света със злобната жестока битка
и дива глъч от взора си изгубих.
Издигаше се чашата в простора
и аз, склонен в невидими прегръдки,
след нея, сладкия й ръб прихванал,
във сините пространства се възнасях.

Любов, творецо съвършен и чуден!
Леярят от желязо лее релси;
цветец, жена, орлица или ангел
златарят вае от сребро и злато;
ти само, само ти едничка знаеш
да събереш Света в една целувка!