Хосе Хулиан Марти и Перес (Josе Juliаn Marti y Perez), кубински писател, политик, публицист, журналист, революционер, лидер на освободителното движение на Куба срещу испанските колонизатори, «Апостолът на Независимостта», е роден на 28.01.1853 година в гр. Хавана в бедно семейство на испански емигранти - затворническия надзирател, сержант от артилерията Мариано Марти от Валенсия и Леонор Перес Кабрера от остров Тенерифе (Канарските острови). Получава първоначалното си образование в Хавана. По това време практически от 4 века (началото на XVI в.) Куба е колония на Испания, “остров на захарта и робите”. Завоюваното коренно индианско население бързо измирало от непосилния труд, болестите и нечовешкото отношение и на Куба от Африка започнали да докарват негри-роби, които непрекъснато работели за господарите си. Чувството на протест рано се пробудило в душата на юношата. Той написва първите си стихове за момче-роб, над тялото на което се заклел да отмъсти «за всички, които влачат живот в неволя». Още 15-годишен публикува първите си поеми, като първото му произведение е романтическата драма “Абдала” (1869) – пронизана от протест срещу робството, на 16 г. основава народно-патриотичния вестник “La patria libre”(“Свободна Родина”). По време на освободителната (т. нар. Десетгодишна) война в Куба (1868-1878), започнала на 10.10. 1868 година, 15-годишният Марти открито симпатизира на въстаниците, посвещава им вълнуващи стихове, за които е арестуван, и военният трибунал го осъжда на шест години каторжен затвор. Приятелите му успели да заменят затвора, заплашващ Марти със сигурна гибел, с изгонване в Испания. След шест месеца каторжна работа в каменоломните «Сан Лазаро» и известно време на острова на затворниците Пинос, през 1871 г. е депортиран в Испания. През май 1871 г. той постъпва във факултета по право на Мадридския университет, след 2 години пристига в Сарагоса и през 1874 г. завършва два факултета на Сарагоския институт: юридическия и факултета по литература и философия. Става бакалавър и получава лиценз по гражданско и канонично право, философия и филология. В Испания се намира от 1871 до 1874 г. Първата му публицистична брошура — «Политическият затвор в Куба» (”El presidio politico en Cuba”, 1871, нов. изд. 1953) — за ужасното положение на затворниците в каторжните затвори, е публикувана именно в Мадрид. През февруари 1873 г. пише книгата “Испанската република преди кубинската революция” (”La Republica espanola ante la revolucion cubana”, 1873) където заявява: “Куба декларира своята независимост по същото право, по което Испания се заявява като република”. Прекарва следващите 1875-1879 г. във Франция, Мексико (1875-1876), Гватемала (1877-1879), занимава се със журналистика и преподава в университет и педагогически институт в Гватемала. През 1879 се връща за кратко в Куба, участва в подготовката на въстание срещу испанската колониална администрация, за което отново е депортиран в Испания. По пътя успява да избяга. Живее във Венецуела, където основава списание “Венецуелски преглед” (“Revista Venezolana”). През 1880 – 1895 г. живее в САЩ, кореспондент е на латиноамерикански вестници, пише статии, изобличаващи агресивните планове и политиката на ръководните кръгове на САЩ, книги, занимава се с преподавателска и просветителска дейност сред кубинските и пуерторикански емигранти и отново активно подготвя ново въстание в Куба, организирайки кубинските сили за независимост. От разединените емигрантски организации Марти създава Кубинска революционна партия (КРП, 1892), обединила представители на различни социални слоеве и изиграла решаваща роля в организацията на започналото на 24.02. 1895 г. национално-освободително въстание в Куба и Пуерто Рико - последните испански колонии в Латинска Америка. Централен печатен орган на КРП е основаният от Марти вестник «Patria» («Отечество»). Силите са неравни (мачете срещу топове!), но кубинците успешно използват тактиката на партизанската война и силно вярват в победата. На 11.02.1895 г. Марти с малка група патриоти пристига в Североизточна Куба (провинция Овиенто) от съседната Доминиканска република, за да вземе участие в започналото въстание, ръководено от него, Максимо Гомес и Антонио Масео. Загива в бой с испанските войски на 19.05.1895 в провинция Ориенте в равнината Дос Риос. Военните действия се водят успешно, независимо от гибелта на лидера на революцията — Хосе Марти. Испанците се опитват да потушат въстанията, като хвърлят голяма част от селското население в „укрепени градове”, наречени реконсентрадос и смятани за прототипи на концентрационните лагери в 20 век. Между 200 000 и 400 000 кубинци загиват от глад и болести в тези лагери. Освободителното движение е прекъснато от вмешателството на САЩ — след война между Испания и САЩ (т. нар. Испанско-Американска война 1896-1898) Испания отстъпва  на САЩ Куба, Пуерто Рико и Филипините и на нейно място идва нов диктатор: САЩ установяват на Острова на Свободата окупационен режим. До 1902 година Куба е под американска военна диктатура. В страната навлизат американски компании, които изземват икономическата власт на старата „захарна” аристокрация. Над 50% от селскостопанската земя скоро се оказва тяхно притежание. На 20 май 1902 година Куба получава официално своята независимост от САЩ. Но в същото време е приета т.нар. декларация Плат, според която Америка си запазва правото да се намесва във вътрешните работи на страната и да ръководи нейните финанси и външна политика. Куба се съгласява да отдаде под наем военната база в залива Гуантанамо. Хосе Марти оставя обширно литературно наследство, съставящо 27 тома. Сред тях има и политически статии, сред които най-известна е програмната му творба «Нашата Америка» (Nuestra Amrica), журналистически бележки, които прави за издания в Буенос Айрес, Монтевидео, Мексико, Каракас, Ню Йорк, Мадрид; аналитични статии за политиката, икономиката и културата на латиноамериканските страни и САЩ («Американски сцени»), биографични есета и очерци; литературна критика, научно-популярни статии. Привърженик на социалната справедливост и на пълната политическа, икономическа и културна независимост на всички американски страни, Хосе Марти предупреждава за опасността за независимостта на латино-американските страни от североамериканския империализъм. Хосе Марти става най-крупната фигура в испаноезичната култура от втората половина на XIX век не само поради своето обществено-политическо, но и за художественото си литературно творчество. Най-известни са поетичните му сборници «Исмаелильо»(1882), «Прости стихове»(1891), «Свободни стихове» (1913). Издава и месечно детско списание - «Златна възраст». Литературното му творчество е определяно като «най-важното явление в културата на Латинска Америка през XIX век».

Публикации:

Поезия:

ДВЕ РОДИНИ/ превод: Атанас Далчев и Александър Муратов/брой 28 април 2011

КРИЛАТА ЧАША/ превод: Атанас Далчев/ брой 135 февруари 2021

Проза:

РАЗМИСЛИ/ превод: Стефка Тотева/ брой 86 юли 2016

За Хосе Марти:

ФРЕЙ БЕТО ЗА ХОСЕ МАРТИ, КУБА И ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДУХОВНОСТТА/ брой 28 април 2011

ХОСЕ МАРТИ/ автор: Алекс Громов/брой 28 април 2011

ХОСЕ МАРТИ И ВЯРАТА В СПРАВЕДЛИВОСТТА/ автор: Боян Ангелов/ брой 103 февруари 2018