Карлуш Друмонд де Андраде

превод: Атанас Далчев

ЕДНО ДЕТЕ ПЛАЧЕ В НОЩТА

Във бавната и мирна нощ, в безшумната
и мъртва нощ,
едно детенце плаче.
Плачът отвъд стената, светлината задстъклата
се гъбят в мрака на задъханите стъпки,
на заглъхващите гласове.
И въпреки това дочува се дори шумът
на капките лекарство,
което в малката лъжица пада.

Едно детенце плаче във нощта, отвъд стената
и оттатък улицата тъмна,
едно дете в далечината плаче може би в друг град,
а може би в друг свят.

Ръката виждам аз, която малката лъжица вдига,
докато придържа другата главата.
Аз виждам маслената нишка как се плъзва
по брадата на детето,
по улицата как се плъзва, как се плъзва по града
(една-едничка нишка).
И няма никой друг в света, освен това дете,
което плаче.

СОНЕТ ЗА ПТИЦАТА

Да обичаш птица - буди то почуда.
В клетката небесна се върти игрива,
но в гръдта ми тясна, блъскай се луда,
изтощена, бързо обичта загива.

Мигар тя е сделка? Дребен влог? Подарък?
Нужда неотложна, обичта ни цяла
мигом се изчерпва в порива си жарък
с всякоя целувка, на устата спряла.

Птицата небесна слиза на земята,
в падане покорно полетът се свлича
и до нас достига, без крила понесен,

истинско отсъствие и лъжа в лъжата.
Даже и кога се обичта отрича,
същността й не е птица, а е песен.

ПЪТНИЦИ НА НОЩТА

Нощ е. Чувствам, че е нощ,
не защото мракът слиза
(нищо, че ликът е черен),
не защото вътре в мене
най-дълбоко в мене млъкна
повикът, духът отпадна.
Чувствам, че сме ние нощ,
че, потрепвайки в тъмата,
се разтваряме в нощта.
Чувствам, в полъха е нощ,
нощ в гранита и водата.
За какво фенерът служи
и с какво речта помага?
Нощ е в моя мил приятел.
Нощ в подводницата също,
нощ във посева обилен.
Нощ, не смърт и гибел, нощ е
с тежък сън, без топъл плаж.
Не покой, не болка, нощ е,
нощ дълбока, безгранична.
Но спасение взорът носи!
Носи го денят възлязъл!
Скокват от съня телата,
възобновява се светът.
С радост яхвай колелото!
Важно е да съществуваш.
Братството доставя хляба.
Да обичаш - даже в песни.
Пак да тръгнеш: растояния,
хора, улици и багри
и което нощем губим,
поверява се отново.
Предани неща, сполай ви!
О, да знаеш - още има
лесове, камбани, думи:
все тъй се върти земята,
а и времето не свехна;
не,не се стопихме ние!
На деня вкуса да пием!
Ясна утрина, сполай ти,
важното е да живееш!