Карлуш Друмонд де Андраде (Carlos Drummond de Andrade, 31.10 1902, Итабира, щата Минас Жераис - 17.08. 1987, Рио де Жанейро), бразилски поет, преводач, журналист, е роден в земеделско семейство. Завършва фармацевтика в Бразилия и Англия, но никога не упражнява тази професия. През 1930 г. публикува първата си книга „Някаква поезия”, от 1934 г. живее в Рио де Жанейро. Прекарва целия си живот на държавна служба в Министерството на образованието и здравеопазването, след ІІ световна война - в управлението за историческо и художествено наследство. Публикувал е 28 книги с поезия, сред които „ Разораване на души” (1934), „Чувство за света” (1940), „Хосе” (1941), „Роза на ветровете” (1945), „Моята поезия досега” (1948), „Ясна загадка” (1951), „Създател на изкуство” (1952-1953), „Чист живот” (1954-1958), „Урок на нещата” (1963) и др. Лауреат на много литературни награди. Превежда Молиер, Балзак, Шодерло дьо Лакло, Мориак, Лорка, Метерлинк. Умира от сърдечен удар 12 дни след смъртта на единствената си дъщеря Мария Жулиета Друмонд де Андраде - верен спътник през целия му живот. През 1998 г. в родния му град е издигнат мемориал на поета.

Публикации:

Поезия:

СЕСТРАТА НА ОКЕАНА/ превод и бележка: Никола Инджов/ брой  39 април 2012

ПОЕТЪТ НЕ ЖЕЛАЕ…/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 42 юли 2012

В СРЕДАТА НА ПЪТЯ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014

ЕДНО ДЕТЕ ПЛАЧЕ В НОЩТА/ превод: Атанас Далчев/ брой 135 февруари 2021