Цани Гинчев

Цани Гинчев Шкипърнев, български възрожденски писател и деятел, е роден през август 1835 г. в град Лясковец в семейство на будни градинари. Първоначалното си образование получава в килийно училище. Учи в Търново при Никола Михайловски. От 1846 г. в продължение на две години работи като градинар край Букурещ, Румъния, за да помага на баща си, а през 1848 г. се прехвърля в Белград, Сърбия, където до 1853 г. работи отново като градинар. Учи в Белградската гимназия (1853-1859). Сближава се с Г. С. Раковски, събира фолклор под влиянието на Вук Караджич, участва в съставянето на „Показалец”. Изучава естествени науки в Киевския университет (1860-1862). Учител в Бесарабия (с. Караагач, 1862-1869), в Русе (3 г.), Габрово (3 г.) и Търново - от 1870 до 1878 г. Сътрудничи на в. „Цариградски вестник”, в. „Македония”, сп. „Общ труд”, сп. „Училище”, сп. „Младина”, сп. „Библиотека” със стихове, басни, очерци, преразказани народни приказки, песни и гатанки. По време на Априлското въстание (1876) по донос на габровски чорбаджии е арестуван, съден и затворен в Търново. След два месеца е освободен и остава там като преподавател в мъжкото училище до пристигането на руските освободителни войски. Генерал Гурко го назначава в комисията, която временно управлява града. Народен представител в Учредителното събрание (1879-1880). Учител и училищен инспектор във Враца, Лом и Търново. Редактор на сп. „Труд” (1887-1892, с едногодишно прекъсване през 1891 г.) в Търново. Съчинения: „Български басни” (1870; 1883), „Учебник за земеделието” (1871), „Катехизис за земеделието” (1872), „Две тополи или неожидана среща” (балада, Цариград, 1872). „Стихотворения и приказки - за ученици и всекиго” (1884), „Ганчо Косерката” (повест, 1890; 1943), „Женитба” (повест, 1892), „Зиналата стена” (повест, 1887). Редовен член на БКД (1884 г.). Умира на 59 г. на 26 юли 1894 г. в София по време на Първия събор на българските журналисти. В годините на социализма са издадени книгите му „Повести” (предговор и редакция на Божан Ангелов, 1955), „Ганчо Косерката” (1961), „По няколко думи. За занаятите, билкарството и поверията на българския народ” (1988). В по-ново време са открити около 90 напълно неизвестни негови стихотворения и поеми - любовни, хумористични, патриотични, пейзажни и други стихове; преиздадена е „Ганчо Косерката” (2003, изд. „Захарий Стоянов”).


Публикации:


Литература за деца:

ЗАЯК И ТАРАЛЕЖ/ брой 101 декември 2017

ЧУЙ, ТРУДИ СЕ ТИ/ брой 134 януари 2021


За Цани Гинчев:

ЦАНИ ГИНЧЕВ/ автор: Никола Никитов/ брой 101 декември 2017

ЦАНИ ГИНЧЕВ/ автор: Георги Константинов/ брой 134 януари 2021