Нигар Рафибейли

превод: Иван Есенски

***
Не се страхувам вече от смъртта -
страданията пламват и угасват,
но още се боя от любовта -
от раните, които не зарастват.
От тях сърцето цял живот кърви -
макар от любовта да сме родени,
пак тя ще е причината, уви,
душите ни да са изпепелени.
Без любовта животът е суров
и дните му са като вечна есен.
За всеки мимолетен миг любов
готова съм да дам живот и песен.
Ден без любов в по-жесток от смърт -
в такива дни от липса на сърдечност
умирам всеки път за първи път.
Ден без любов е ад за цяла вечност.