ГАТАНКИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАРОДИ

превод: Марко Марков

*
Може да се сравнява
с мака червен:
за миг разцъфтява,
увяхва за ден.
/човекът, гагаузка/

*
Бляска остра и ясна
в десницата мъжка,
но е тъй безопасна
за своята дръжка.
/камата, виетнамска/

*
Светците ги обичат
дори да ги отричат.
/парите, виетнамска/

*
Тя е черна
но е верна:
храни
добрите стопани.
/земята, гагаузка/

*
За умния е дреха,
която бляска,
за глупака
е маска.
/мълчанието, арабска/

*
Кое под този свод
е по-дълго
и от живот?
/позорът, арабска/

*
Построи дом
сред простора,
а стои
захвърлен на двора.
/топорът, абхазка/

*
Изглежда безкраен,
когато тръгвам нататък,
когато се връщам
изглежда по-кратък.
/пътят, виетнамска/

*
Чиста и свята,
рай на земята.
/свободата, телугу/

*
Може да повали
човек и царство,
но може да бъде
и… лекарство.
/отровата, японска/

*
Сред животните
не е пръв,
но за мишките
е лъв.
/котаракът, азърбайджанска/

*
В нея опит и мъдрост има,
воюва тя за доброто,
сътворяват я тъкмо трима:
умът, мастилото и перото.
/книгата, бенгалска/

*
Какво е това, отговори:
вкъщи, на път и сред нива
най-бързо от всичко гори,
най-бързо от всичко изстива.
/сърцето, амхарска/

*
И в смях и в плач
под небето
той е преводач
на сърцето.
/езикът, арабска/

*
Когато е празна
пее,
когато е пълна
немее.
/бъчвата, гагаузка/

*
Черен е, всеки ден умира,
но всички заедно ни събира.
/мракът, зулу/

*
С тоз въпрос
ще ви хвърля в почуда:
кое е по-ярко
даже и от Буда?
/златото, японска/

*
Макар и прошепната
от теб надалеч,
по-силна е тя
от удар на меч.
/лошата дума, телугу/

*
Реката отминава
под слънцето и в мрака,
а той остава -
друга вода чака.
/пясъкът, гагаузка/

*
Мирише на прах,
но аз разбрах,
че нейното слово
е винаги ново.
/старата книга, японска/

*
Пушката убива само един,
а той - хиляди под свода син.
/езикът, чечено-ингушка/

*
Бива
права или крива,
но крачи с надежда
и при хора извежда.
/пътеката, зулу/

*
Кой кърми детето
отвека,
както полето
човека?
/майката, чечено-ингушка/

*
Тази гатанка е от малките,
затова от нея не се бой:
чуй я: каквато е ключалката
такъв е и той.
/ключът, виетнамска/

*
Как си го сътворил, боже -
с красота и вкус се слави,
но никой не може
сладък да го направи.
/лимонът, бенгалска/

*
Свети, топли и ни погалва,
самият себе си разпалва.
/огънят, чечено-ингушка/

*
Как да отгатна
тази гатанка неуловима:
тя е златна,
но червей в корема си има.
/рибата, виетнамска/

*
Макар и педя
ти си достойна за песен,
от злато по-скъпа
най-вече наесен.
/земята, виетнамска/

*
Всеки го знае,
и човекът, и браздите.
щом засияе,
мигом чезнат браздите.
/слънцето, индийска/

*
Едро е,
щедро е,
но щом расне на път, тогава
никога не узрява.
/зърното, зулу/

*
Той се клати, когато пристъпва,
даже лудият път му отстъпва.
/пияницата, чечено-ингушка/

*
Не е красива,
но е щастлива,
защото живее под земята
и не вижда на света злината.
/къртицата, зулу/

*
Нито огън я гори,
нито вода я отвлича.
Хитрецът с нея се пазари,
измамникът не обича.
/истината, хинди/

*
Криволича, хитрувам
и се бавя в полето,
но винаги падам
в морето.
/реката, телугу/

*
Нито е град богат,
нито е райски кът,
а към нея води
всеки път.
/мелницата, арабска/

*
Не го търси надалече -
в устата ти той е, човече!
/врагът, амхарска/

*
Не е оката,
а знае
къде се намира устата.
Това е…
/ръката, абхазка/

*
Че над хората властват царете -
разбрах,
но кой има власт, кажете,
над тях?
/мъдростта, арабска/

*
Прелита от цвят на цвят,
в дома й цари порядък.
Солен е трудът й крилат,
но плодът му е сладък.
/пчелата, гагаузка/

*
Като цвете разцъфтя,
за да ни подсети:
себе си изгаря тя,
а на всички свети.
/свещта, арабска/

*
Кое под небето
е ключ към сърцето?
/думата, китайска/

*
На глупак прилича,
празен е,
а да крещи обича
и всичко живо привлича.
/барабанът, арабска/

*
Нямат си нито цвят,
нито тегло, нито цена,
а знае целият свят:
на ума са те везна.
/думите, арабска/

*
Такова свойство има
тази приказка, брат:
щом знаят я трима,
знае я целият свят.
/тайната, телугу/

*
От онази планина
и от слънце, от луна
по-високо е… А в нас
то е всеки миг и час.
/сърцето, китайска/

*
На всеки светлина дава,
но себе си не осветява.
/лампата, китайска/

*
Кое е това, в което
не може да носи детето
по-храбро даже и от мъж
огън нито веднъж?
/хартията, китайска/

*
Мъдра е, но не обича
слънчевите лъчи.
Нея я хранят нощем
двете й жълти очи.
/совата, зулу/

*
Това огледало
не блести засияло
в злато и сребро
но е най-добро.
/приятелят, адигска/

*
Кой знае най-добре
под слънце и под звезда
къде да намери вода?
/пътникът, арабска/

*
Настъпва не защото петела
зове го с песента си смела.
/утрото, персийска/

*
Той е съкровище богато -
храни ни, топли ни,
дава ни злато.
/трудът, таджикска/

*
Нещо малко и черно
срещнах веднъж.
За него даже росата
е дъжд.
/мравката, таджикска/

*
Раз-два, раз-два -
и няма дърво,
има дърва.
Какво и това?
Какво е това?
/трионът, таджикска/

*
Идва на този свят
в колиба или пък в замък.
По-нежен е и от цвят,
по-твърд е и от камък.
/човекът, таджикска/

*
Трудна е, защото идва отдалече,
по една вековна пътека,
но щом я решиш, вече
ти се струва лека.
/гатанката, персийска/

*
Един въпрос ме тревожи,
а е толкова прост:
през коя вода не можеш
да прехвърлиш мост?
/през морето, персийска/

*
Лети в нощта
искра от пожар,
на огъня тя
не е другар.
/светулката, тайска/

*
Сива е, крадлива е
и е засмяна,
когато край нея
котки няма.
/мишката, тайска/

*
Не е цар, нито господар,
а е по-силен от катинар.
/ключът, азърбайджанска/

*
Когато плени ви врагът
не бъдете наивни:
дори да са златни тежат
тези гривни.
/оковите, хинди/

*
Левентът сабя си купи,
бленувана даже насън:
възможно е тя да се счупи,
но няма да се огъне.
/стоманена сабя, азърбайджанска/

*
Бавна е, равна е, плавна е, славна е,
но в нея, боже мили
има лилии
и крокодили.
/водата, индийска/

*
Кой е той:
краде, а живее в палати,
който реши да го хване,
ще пати.
/ царят, персийска/

*
Огромна и синя е тя, нали?
Но жажда не може да утоли!
/морската вода, японска/