ИЗ ЦИКЪЛА „СЛОВЕНСКИ СОНЕТИ”

Миран Ярц

превод: Елисавета Багряна

Тук само съм с ухо в света далечен,
а ти, око, насити се на красота
по чужди краища. След толкоз самота
за наша реч съм много жаден вече.

Пак у дома съм, всички ми говорят,
не искам цял живот да бъда чужденец.
- Тук по-добре овчар - е казал грък-мъдрец -
от господар на вечно спящи хора.

- Здравей! - Дал бог добро! - се срещаме.
- Какъв ще е денят? - Какъвто бог рече -
и не стоим със скръстени ръце:

косата бляска, падат клас след клас,
не сме тук мрачни, не мъдруваме над нищо,
а слънцето проникнало е в нас.