Миран Ярц (Miran Jarc), словенски писател - поет, драматург, публицист, литературен критик, преводач, е роден на 5 юли 1900 г. в Черномел, Словения, тогава в Австро-Унгария, в семейство на служащи. След като завършва гимназия в Ново Место, учи славистика и европейски езици в университетите на Любляна и Загреб (1918-1922), но не успява да завърши образованието си. От 1923 г. до Втората световна война и фашистката окупация работи като банков чиновник в Любляна, сътрудничи като актьор и цигулар на Словенския куклен театър на М. Клеменчич в Любляна. Пише от студент и публикува първото си стихотворение в списание „Ljubljanski zvon” през 1918 г. Печата в много словенски списания, пише проза („Ново место”, автобиографичен роман, 1932), пиеси, критически статии, но най-голям успех достига в лирическата поезия. Без да влиза в нито едно от литературните обединения, Ярц идейно и стилистично е близък до групата поети около сп. „Криж на гори” („Кръстът в планината”). За ранните му стихове (книгата „Човекът и нощта”, 1927) са характерни чувството за изгубеност, боготърсачеството, екзистенциалния ужас на човека, застигнат от „европейската нощ” - кризата на европейската цивилизация и на механизацията на човека. Алегорични са двете му поетични драми: едноактната пиеса „Огненият дракон” (1923) и драмата „Вергерий” (1927-1932). През 20-те години се проявява като един от най-изявените поети експресионисти в Словения. В средата на 1920-те г. преживява душевен и стилистичен прелом. От есхатологичните картини и чувството за самота стига до хармония с природата, чувство на покой и умиротворение. В лириката му се появяват социални мотиви, започват да звучат горчиви думи към словенците („ние сме деца на страха, мрака и мълчанието”), проличава национално-патриотична тенденция. През 1930-те години се ориентира към социалния реализъм. Творчеството му придобива социално-бунтарска насоченост (сборниците „Ноемврийски песни”, 1936 и „Лирика”, 1940). Променя се и поетичният му похват: прозаичният, свободен стих е заменен от класическите форми и мелодичния ямб. В цикъла „Словенски сонети” (1936) поетът открито призовава бурята („революцията”) да помете несправедливия строй. В последните си стихове търси спасение в природата от разрушителните рефлексии („В полето”) и осъзнава единството си със своя народ и обществения му живот. По време на войната е арестуван от италианските фашисти и изпратен в концлагер, по пътя е освободен от партизаните, но скоро загива в бой на 24 август 1942 г. в Пуглед, Югоизточна Словения. Неговите „Избрани стихове” се появяват през 1962 г.

Публикации:

Поезия:

ИЗ ЦИКЪЛА „СЛОВЕНСКИ СОНЕТИ”/ превод: Елисавета Багряна/ брой 134 януари 2021