Миле Клопчич

превод: Елисавета Багряна

Нощта е тъмна - с всяка нощ по-тъмна,
денят е сив, със всеки ден по-сив.
Беснее вихър, дъжд плющи безспирно
и утре някой няма да е жив.

През тези сиви дни и черни нощи
злочинствата виреят и цъфтят,
пропада щерката, очаква смърт бащата,
от майка взет, в затвора е синът.

Човеците са псета или плячка
и роби, жертви, блудници без свян.
Полята са блата, а пътищата локви,
из въздуха е чумен мор разстлан.

Сега се всекиму и често случва
да дири где чело да разведри,
къде от мъката си да избяга
и отчаянието си да скрий.

И не помагат клетви, ни молитви
в такова време и в такива дни,
когато смях и плач са задушени,
когато своя лик светът мени.

Нощта е тъмна, с всяка нощ по-тъмна,
и с всеки ден по-сив и сив - денят.
Така вали, че ровове поглъщат
затлачения от порои път.