Миле Клопчич (Mile Klopcic), словенски и югославски поет и преводач, е роден на 16 ноември 1905 г. в Л’Опитал, Елзас-Лотарингия, Германската империя, в работническо семейство. Популяризатор на руската литература. Един от водещите представители на социалистическия реализъм в литературата на Словения през 1930-те - 1940-те г. В началото на Първата световна война семейството му емигрира в град Загоре, Словения. Завършва гимназия в Любляна. В 1920 г. на 15-годишна възраст влиза в Комунистическата партия на Югославия. За революционната си дейност е преследван от властите. По време на управлението на крал Александър I Караджорджевич е хвърлен в затвора. Преди Втората световна война живее в Любляна. По време на Втората световна война е боец от Народно-освободителната армия на Югославия, от 1943 г. се сражава в партизански отряд, става председател на комисията по култура в Словенския комитет за национално освобождение (SNOS) през 1944 - 1945 г. След войната работи предимно като преводач. Превежда на словенски език произведения на Пушкин, Лермонтов, Крилов, Блок, К. Чуковски, Ердман, Хайне, Брехт. Брюсовед, специалист по творчеството на Валерий Брюсов. След войната е директор на Словенския книжовен институт (1949-1952), директор на драматичния театър в Любляна (1952-1955), от 1955 г. е научен сътрудник, а през 1957-1961 - научен съветник в Словенската академия на науките и изкуствата. Най-известен е с поезията си, създадена до Втората световна война, основната тема на която е всекидневният живот на промишлените работници и работническата младеж. Автор на лирическите сборници „Пламтящи окови” (1924) и „Прости песни” (1934). Носител на Орден „Почетен Знак” (16.12.1967), наградата „Франце Прешерн” (1951, 1961) и др. Умира на 78 г. на 19 март 1984 г. в Любляна, СФРЮ.

Публикации:

Поезия:

ДЪЖДОВНА ПРОЛЕТ 1933/ превод: Елисавета Багряна/ брой 134 януари 2021