Иго Груден

превод: Елисавета Багряна

Двадесет на пода мразен,
във килия номер пет,
тук сближени, хора разни,
срещахме светия празник
с вяра в нов, по-хубав свят,
във килия номер пет.

Всякой страдаше за всички,
дал би и живота клет:
виждах да гори в очите
блян, разпален от борбите,
свързваше ни ням обет
във килия номер пет.

Душан, ти какво бе грешен?
Толкоз млад бе, момко блед,
а със смях глада тешеше,
с бъбрене ни веселеше -
птичка във затвор проклет -
във килия номер пет.

Коледа. На под без слама
бяхме в този празник свят:
вкуп притиснали се, само
чакахме в нощта голяма
да надзърне пак разсвет
във килия номер пет.

Тъй вървяха дни, недели,
но бленът ни бе подет.
Цял живот били сме смели,
за народа сме живели,
с вяра в чист и нов разцвет
във килия номер пет.