Цене Випотник

превод: Елисавета Багряна

Ще дойде май и пак край къщата ми родна
ще пее вятър, облак ще роси Горица,
след слънцето в леса ще бързат птици,
пчели рояк ще бръмнат над полята плодни.

Ще дойде май и стъпките на дни младежки
през спомена просветнал пак ще се занижат,
с любов ще ме обгърнат майчините грижи
и бащината гордост, от скала по-тежка.

Ще дойде май и пак по старата пътека
ще ида там, де нашите души се сливат -
при моята жена, при гроба, де почива
синът ни малък - и скръбта ще е по-лека.

Ще дойде май и аз ще я погледам само -
над люлката склонена, с вяра в светлината -
че в мъката ако превиеше снагата,
загубила би тя и мойто твърдо рамо.

Ще дойде май… Напразно слънце ще надзърта
в здрачените прозорци, в пустите градини
и пролетта ще буд сокове обилни -
в чужбина моето сърце ще бъде мъртво.

———————-

Писано в италиански концлагер през време на фашистката окупация. бел. брев.