Матей Бор

превод: Елисавета Багряна

Пак бягат дните както и тогава,
когато с мен вървеше редом ти.
И тръгвам пак на път и аз отново -
пожари и засади, и беди.

А как бих легнал нейде и заспал,
тъй както ти заспа. И две могили
би пролет зеленели и кълнили,
дорде ги плуг би нявга разорал.

Да се загуби в мрак от светлината,
последен кръст да сторя през света
и нищо да не знам, и пак да бъда
какъвто бил съм - камък, пръст, вода.

Но зная, трябва още да живея.
Макар че с радост бих дошъл след тебе -
не смея, не, дорде не победи
това, в чието име падна ти.

Знам, ти шептиш в сърцето ми: - Върви,
не се бави. Великото ни дело
пропадне ли, напразно съм умряла.
На път, върви - за мене не чезни.