Матей Бор (Matej Bor), псевдоним на Владимир Павшич (Vladimir Pavsic), словенски поет, драматург, преводач, журналист, е роден на 14 април 1913 г. в Гргар край Горица. След Първата световна война семейството му се премества в Целе, където посещава средно училище и гимназия. През 1937 г. завършва словенска и славянска филология в университета на Любляна, славянознание във Философския факултет на Люблянския университет. По време на следването си пише театрални рецензии, очерци, есета и ги публикува в „Ljubljanski zvon”, пак там публикува стиховете си по време на войната. Работи в Марибор като журналист, а после година - професор в Кочеваров. През войната е югославски партизанин. От 1941 г. по време на Втората световна война работи в областта на културата и пропагандата на Югославския фронт. Член на Словенския национален комитет за освобождение (SNOS), ръководи словенските предавания на радио Белград и е таен кореспондент на вестник в Рим. През 1942 г. издава първата си поетична книга, последвана от „Песни” (1944) и др. В периода 1946-1948 г. ръководи Люблянския национален драматичен театър. В 1954 г. създава сценария на словенския филм „Пролет”. Написва 12 пиеси и няколко произведения за децата и младежта. В 1959-1961 г. е президент на Асоциацията на словенските писатели. От 1965 г. до 1966 г. е президент на Съюза на писателите на Югославия. От 1962 до 1966 г. е президент на Словенския ПЕН-клуб. Защитава дисертация, в която аргументира тезата за венецианския произход на словенците. Превежда предимно произведения на Уилям Шекспир. От 1965 г. е постоянен член на Словенската академия на науките и изкуствата. Носител на наградата „Прешерен” (1947, 1952, 1962) и др. Умира на 80 г. на 29 септември 1993 г. в Любляна.

Публикации:

Поезия:

ИЗ ЦИКЪЛА ЗА НИНА/ превод: Елисавета Багряна/ брой 134 януари 2021