Иван Цанкар

превод: Елисавета Багряна

По моя път ти рози не разсипвай,
страхотен, тъмен той лежи пред мен:
увехнали би цветовете мили,
в гримасна маска би се вкаменил
сред тази нощ смехът ти вледенен.

О, Аница, те - всички мои сънища -
отдавна се разсипаха във прах.
Каквото ти говорех, бе измама -
в одежда с бисери и злато ткана.
В душата си аз криех бледен страх…

Пред мен върви смъртта с нечута стъпка
и с чер саван застила моя път.
Цветята вехнат, светлината гасне.
Ти отвърни от мене поглед ясен,
любима, не тъжи, пред мен е смърт.