Иван Цанкар (Ivan Cankar), словенски писател, класик на националната литература, е роден на 10 май 1876 г. в градчето Връхника като осмо дете от дванадесет в небогато семейство. Завършва основно училище във Връхника (1888) и реално училище - в Любляна, като през цялото време живее в нищета. Учи славистика и романистика във Виенския университет от ноември 1896 г., занимавайки се с литературен труд. Живее в родния си град, Любляна, Виена (журналист във виенски вестник), където прекарва 11 г. - до 1909 г.. Известно време през 1909 г. живее в Сараево при брат си Карл, който е свещеник, секретар на архиепископа на Сараево, после - до края на живота си - в Любляна. В 1910 - 1912 г. много пътува из Словения, чете в някои градове лекции за словенската литература. Пише от студентските си години. В развитието му значителна роля изиграват Гогол, Достоевски, Ницше, Ибсен, Уайлд, Метерлинк и др. Първото му публикувано произведение е баладата „Иван Кациянар” (1893). Обширното му творчество включва прозa, дрaматургия, публицистикa, литерaтурна критикa, поезия. Стихосбирки: „Еротика” (1899; 1902). Проза: „Винетки” (1899), „Книга за лекомислените хора” (новели, 1901), „Якоб Руда” (драма, 1901), „За доброто на народа” (комедия, 1901), „Чуждите” (роман, 1901) „На хълма” (роман, 1902), „Кралят от Бейтаново” (драма, 1902), „Призори” (новели, 1903), „Животът и смъртта на Петър Новлян” (повест, 1903), „Госпожа Юдит” (повест, 1904), „Къщата на Мария Помощница” (роман, 1904), „Кръстът в планината” (роман, 1904), „Бездомникът Марко и крал Матия” (повест, 1905), „На лунна светлина” (новела, 1905), „Поликарп” (повест, 1905) „Мартин Качур” (роман, 1905), „Смъртта и погребението на Якоб Нещастни” (повест, 1905), „Нина” (роман, 1906), „Алеш от Разор” (повест, 1907), „Марта” (роман, 1907), „Слугата Йерней и неговата правда” (повест, 1907), „Кърпанова кобила” (есеистика, 1907), „Поквара в долината на свети Флориан” (сатиричен фарс, 1907), „Нов живот” (роман, 1908), „Истории от Шентфлорианската долина” (1908), „Курент” (повест, 1909), „Съседът Лука” (новела, 1909), „Зад кръста” (новели, 1909), „Слуги” (драма, 1910), „Бяла хризантема” (критически и полемични статии, есеистика, 1910), „Разкази” (1911), „Воля и власт” (новели, 1911), „Хубавата Вида” (драма, 1912), „Милан и Милена” (роман, 1913), „Петер Клепец” (новела, за борбата на словенците с турците, 1917), „Видения в сънищата” (новели и стихотворения в проза, 1920), „Минавайки покрай живота” (новели, 1920), „Моят живот” (1920), „Грешникът Ленарт” (повест, 1921), „Романтични души” (драма, 1897, издадена през 1922). Превежда на словенски език творби на Шекспир. В широк социален и нравствен контекст Цанкар разкрива житейската трагедия на всички „унижени и оскърбени” - работници, обезправени, бедни и болни, и най-напред - на децата. Тези тенденции са отразени както в неговите романи, така и в повестите и разказите на писателя. Заема активна политическа позиция: член е на социал-демократическата партия, кандидатира се (неуспешно) в имперския австрийски парламент, в навечерието на Първата световна война се изказва за обединение на южните славяни в единна конфедерация при пълно запазване на националната им самобитност, но е обвинен в сърбофилство и арестуван. Възприема Първата световна война като глобална катастофа, хвърлила човечеството в хаос и безумие. Има голям принос за развитието на националната култура на словенския народ. Умира на 11 декември 1918 г. в Любляна, където е погребан в гробището „Жале”. Произведенията му са преведени на много езици.

Публикации:

Поезия:

ПО МОЯ ПЪТ…/ превод: Елисавета Багряна/ брой 134 януари 2021