Любомир Бучков

Сред нашата историческа литература рядко се среща творение, написано със замах и познаване на даден исторически момент. Книжовността и неограниченият простор на писателското въображение - ето причините, които спъват нейния развой.

Изобилстват романи и разкази от този род, често плод на случайно хрумване, а не на узряла идея. Стандартизирането на историческата литература обезличи нейното значение. Серийното производство лиши от обаяние всяка творба.

Тези размисли пробужда последният роман на Илия Мусаков. Работещ със завидно усърдие в тази насока, неговите книги носят белега на утвърдения писателски усет.

Излязлата първа част от големия роман „През огън и кръв” по всичко личи, че ще бъде епическа картина на българската бойна стихия. Обхваната е една епоха на славен героизъм, когато петвековният роб развихри своята мощ, за да освободи своите братя.

Със забележителен художествен подстъп е схваната психологията на народа, открил своите духовни сили и петимен да разгърне творчески възможности. Макар че първата част е предназначена да очертае ликовете на главните герои, Мусаков дава вярна характеристика на военния бит. С проникновение сочи отликите на историческия момент.

Улавя копнежите на народа, сподавеното му ридание от безчовечните жестокости отвъд границата и художествено ги пресъздава. Правдиво се проецира живота на малкия провинциален градец в навечерието на Балканската война.

Духовната ограниченост и еднообразие са майсторски предадени. С вещина се рисуват образите на военните, жадни да изпълнят отечествения си дълг.

Психиката на провинциалното семейство, с неговите вопли и надежди, е пресътворена с умение. Култът към земята, първоизворът на всички блага, е отразен в светогледа на героите в романа. Фабулата не само е избистрена в съзнанието на писателя, но следва естественото си развитие без скокове и необмислени завои.

Вроденият белетристичен дар улеснява автора в художествения му изказ. Въпреки интересните драматични възли и възможността да се използват някои моменти за пикантни отклонения, Мусаков съзнателно ги отбягва.

Любовната интрига, която заплита главният герой в романа, поручик Семов, е предадена непосредно и спонтанно. Липсва умозрителност или склонност към ексцентрични ефекти.

С чувство за художествена мярка е овладян и пресъздаден интимният живот на Семов. Лостовете, които движат душевния механизъм, са разкрити без чувствена настръхналост. Затова тонът на изказа е винаги спокоен. Няма нервност. Нито поза.

Образът на Семов е сръчно моделиран. Първите признаци на узряването на големия бъдещ военоначалник, са разкрити с умение. Всеотдайността му към службата и смущенията, посени от любовта на две жени, са ловко използвани за извайването на неговия лик. Релефът му е доста ярък.

Не по-малко пълнокръвни и сочни са и другите образи. Изпъква ловкостта на автора чрез контраста да блесне по-ясно характеристиката на епохата. Не са забравени и настроенията на студентството. Вечното недоволство на академика, ламтежът му към добротворство, макар и бегло, са предадени. В първата част на романа се загатва и за социалните вълнения на младежта.

Винаги чувствителна мембрана за обществените тежнения, може да се предполага, Мусаков във втората и третата част ще разгърне с по-голям размах въжделенията на интелигенцията. Ще разкрие прогресивните идеи, засега доста смътно долавяни от думите на Д. Димов и приятелите му.

Интересна е фигурата на народния представител Трифон Костов. Изоставил хлебородния чернозем, занимава се с политика и се надсмива над себе си.

Някои негови съждения могат да се доуяснят. Политическият порядък, обществените нрави, кариеризмът и тъпоумието не трябва да се пропущат. Ще се закръгли характеристиката на историческия момент. Трифон Костов може да се очертае още по-плътно като противоположност на земевладелеца Ангел Игнатов. Техните мирогледи като се кръстосат, ще изпъкне неустойчивостта на безличното политиканстване.

При критичния разбор на романа не може да не се посочи опитността на Мусаков с малко изразни средства да нахвърли картината на дадена обществена среда. Правдиво, например, е схваната духовната упадъчност на царска Русия.

Празният живот на обществото, инертността на управниците и културната нищета са обхванати със замах. Чрез верен анализ са разкрити вековните стремежи на империята. Нейното влияние върху балканската политика е споменато. Проучено е и отношението й към Балканската война.

Илия Мусаков има всички данни на добър романист. При по-стегнат разказ и при избягване на някои ненужни подробности, романът му ще придобие по-голяма стойност.

Но решителна преценка за неговите творчески сили ще може да се даде след излизането на останалите две части на романа „През огън и кръв”.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 13, бр. 488, 6. 11. 1940 г.