Джозуе Кардучи

превод: Жорж Нурижан

Дървото, към което простираше
някога мъничката си ръка
не узрелия нар,
сега излъчва красивите си румени
цветове.

В безмълвната и самотна градина
отново всичко се раззелени,
а юний й даде нов живот
със светлина и топлик.

Ти, цвят на моята клонка,
поломена и изсъхнала,
ти, скъп и последен цвят
на моя безполезен живот,

ти си сега в студената земя,
ти си в черната земя,
нито слънцето те развеселява,
нито любовта ще те пробуди.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 4, бр. 157, 29 май 1932 г.

————

Стихотворението е посветено на смъртта на 3-годишния син на поета - Данте. бел. ред.