БРАТЯТА
превод: Александър Миланов
БРАТЯТА
Те в кухнята един до друг седяха,
еднакви дрешки носеха. Над тях
еднакви задължения тежаха
и от едни неща ги беше страх.
Един и същ им беше господарят
и имаха еднакъв занаят.
Съвсем различен беше само чарът
на годеницата на всеки брат.
Веднъж зарад заплатата нищожна
единият се сопна възмутен.
„Мълчи си!” - рече другият тревожно,
а недоволният бе уволнен.
Те в кухнята един до друг седяха,
спор пламна помежду им си бясна страст.
След спора като неми замълчаха,
не се поглеждаха от този час.
Напразно безработният сновеше
за работа да пита тук и там.
Едни го хокаха, от други беше
да бъде като брат си призован.
Очакваха те милост примирени.
При среща го поглеждаха със хлад.
Те падаха покорно на колени,
а той бе горд, макар гнетен от глад.
Но не приличаше един на тия.
На брата безработен обясни
защо живеят хора в беднотия,
защо кипи борба за правдини.
Не си узнаха имената даже.
Човекът си остана непознат,
но щеше безработният да каже,
че тоя му е истинският брат.
ИЗВЕСТИЕ
Когато фашистите
си мислеха, че истината е погубена,
на стария площад пред операта във Берлин
направиха от книги клада -
решили бяха и духа да изгорят.
Във този същи час обаче
в отсрещна стая мъж бе седнал
и нещо пишеше.
Понякога, когато
тълпите край танцуващия огън
се разкрещяха прекалено силно,
той боязливо се заслушваше
и гневно гледаше навън.
Но после бързо тръсваше глава
и продължаваше да пише.
Редактор беше той на „Роте фане”.*
—————-
*„Роте фане” - нелегален вестник на Германската комунистическа партия по време на фашизма. бел прев.
ВАЛЕНТИНА
Щом огънят под покрив задимял,
не станал покривът на пеплище,
а вещи във домашното огнище
човекът да натрупва заламтял -
огнище и имущество тогава
със здрава връзка свързани видял.
За нас преди от край до край светът
и всичко, от което стават смели
и тръгват хората към дръзки цели,
бе наше дело - дело на мъжът.
Каквото сме ценели у жените,
и то. Че Той се казваше духът.
Разтвори се домът във наши дни
като цвета на прецъфтяло цвете -
една лъжа, дошла от вековете,
пред нашите очи се вкамени.
***
Утринта е прозаична,
уморен ти е ликът.
На светлината електрична
ясно бръчките личат.
Не ще вземаме взаем маски,
за да скриваме страстта,
Нужни са грижовност и ласки,
да не се вкамени любовта.
СТРОИТЕЛЕН РАБОТНИК ПРЕЗ ЗИМАТА
Към блясъка
на жежкия мангал
протяга предпазливо
премръзнали ръце.
Отпуща топлината
вкочанясалите пръсти
и по лицето му
разлива задоволство.
Очите му обаче
се взират във монтажа
и търся те места
за новите подпори.
Сглобява в мисълта
това, което
все още неговите пръсти
не могат да сглобят.
В главата репетира
той следващите операции.
