Веселина Маринова Геновска, българска писателка, преводачка и общественичка, е родена на 1 октомври 1911 г. в гр. Левски. Средно образование завършва в родния си град, а висше - във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов”. Работила е като журналист, редактор, културно аташе по печата в българската легация във Варшава (1946-1947), директор на Българския културен център в Прага (1959). Преводачка от полски и чешки език. Издадени книги: „От майчин дом до пазаря на любовта” (разкази, 1934), „Сестра Добринова” (повест, 1936), „Далечни брегове” (разкази, 1938), „Лицата на огледалото” (разкази, 1938), „Пропасти” (повест, 1938), „Седемте пръстена” (повест, 1938), „Две майки” (повест, 1939), „Огън, който блуждае” (повест, 1939), „Театрално училище” (повест, 1939), „Прародина” (разкази, 1945), „Стъклени стени” (повест, 1945), „Залез. Трилогия” (1947), „Братя” (повест, 1948), „Бригадирски сборник” (1948, в съавторство), „Стачка” (роман, 1949), „Светлини” (роман, 1950), „Разкази” (1952), „Три повести” (1952), „Любима земя” (роман, 1954, 1957), „Златната врата” (разкази за деца и юноши, 1955), „Ламби Кандев” (биографичен очерк, 1955), „Иван Недялков - Шаблин” (биографичен очерк, 1957), „Тревожна пролет” (роман, 1957), „Повест за Юлиус Фучик” (1959), „Седем години” (роман, 1960, 1965), „Слънчева долина” (роман, 1960), „Избрани разкази” (1961), „Пролетни води” (повест, 1961), „Зора над Преслав” (роман, 1964). Член на Клуба на българските писателки до 1944 г., на Съюза на българските писатели. Умира на 18 октомври 1960 г. в Прага.

Публикации:

Проза:

ПЕСЕНТА НА КЕРВАНДЖИЯТА/ брой 135 февруари 2021

Критика:

СПИСАНИЕ „ЗАВЕТИ”/ брой 134 януари 2021

За Веселина Геновска:

ВЕСЕЛИНА ГЕНОВСКА/ автор: Георги Константинов/ брой 134 януари 2021