Спиридон Черкасенко

превод: Яна Язова

Скръбта си тиха и прозрачна, -
кат плясък на вода преди да се разсъмне,
аз с радост светла победих.

Устата ми не ще се никому оплачат.
Кому?… Защо?… В покорство безмълвно
аз гордия си гняв кат клада угасих.

Аз сещах във душа си неизказани проклятия,
но с гръмките слова да не смутя покоя,
теб, Дево Чиста, в лъчезарен сън.

Що мразех, що съм милвал в своите обятия,
отминах с мимолетния копнеж на боя.
В молитва тъжна, като кротък звън.

И нека тихо във сърце ми капе тая рана,
и нека моята молитвена печал е по-дълбока,
и неизказаните думи - кат ридаещ лев.

Така угасналите устни на вулкана
димят и този жертвен дим е без посока,
но скритите недра се пълнят с гняв!…

——————————

в. „Литературен глас”, г. 9, бр. 343, 24.02.1937 г.