В КУХНЯ ХЛЪТНАХ КАТО ХАЛА
превод: Александър Миланов
В КУХНЯ ХЛЪТНАХ КАТО ХАЛА
В кухня хлътнах като хала,
та лулата да запаля.
Но в ръката ми тя беше
и димеше ли, димеше.
Пък и не лула да паля
в кухня хлътнах като хала!
Зърнах вътре гълъбица -
смуглолика хубавица.
Огън милата кладеше,
като жар сама пламтеше,
а очите й искряха -
сякаш пламъци горяха.
Само като ме погледна,
нещо в гърлото заседна.
И угасна ми лулата,
а ми запламтя душата!
Пеща, юли 1843
ПЛЪЗГА СЕ ШЕЙНАТА, БЪРЗА С ВСИЧКА СИЛА
Плъзга се шейната, бърза с всичка сила,
на венчило в нея водят мойта мила.
Като бял саван е булото с цветя -
не по своя воля се венчава тя.
Ех, ако ли можех в сняг да се превърна,
щях шейната бърза тозчас да обърна.
Милата ще падне в хлътналия сняг
и ще я прегърна аз до болка пак.
Искам да завърши сетната ни среща
със една целувка толкова гореща,
че снега замръзнал да стопи завчас
и така навеки да изчезна аз.
Дебрецен, втората половин на декември 1843
ШИРНА СЕ РЕКАТА
Ширна се реката
и вълни размята.
Как при теб да дойда,
мила, през реката?
Мостчето и бента
тя отмъкна вече.
Ей дъска последна
плува надалече.
Сам стоя на хълма,
гледам с болка скрита.
Над вълната мътна
гълъб бял прелита.
Ах, дали е гълъб!
Мене ми се струва,
че въздишка моя
пак към теб пътува.
Пеща, февруари-март, 1845
ПАЗАРЛЪК
- Млад овчарю, бедни момко, знай -
куп жълтици в таз кесия има.
Ще ти купя бедността, но дай
във добавка своята любима.
- Ако ти към своите пари
още сто кесии би прибавил,
ако ми дадеш света дори,
милата си никому не давам.
Салксентмарин, 25-26 ноември 1845
ОБИЧАМ АЗ…
Обичам аз, тъй силно, както
не е обичал мой събрат.
Обичам аз със свята обич,
но не жена от този свят.
Една прокудена богиня
обичам до полуда: тя
е свободата - мога само
във сънища да я съзра.
Но в сънищата си със нея
се срещам всяка нощ почти.
Посред поле, с цветя покрито,
и снощи тя ми се вести.
Аз коленичих и зашепнах
любовна изповед със плам,
а след това откъснах цвете -
на нея исках да го дам.
Но със замах палач отнесе
главата ми във този миг.
Поднесох й я вместо цвете,
с дълбок поклон, без стон и вик.
Пеща, юни-август 1846
