Алфред дьо Мюсе
Алфред дьо Мюсе, френски поет, драматург, романист, есеист, литературен критик, е роден на 11.12. 1810 г. в Париж в знатен, но обеднял род. Баща му е литератор, автор на много романи, пътеписии на „История на живота и творчеството на Жан-Жак Русо”. Според родовата легенда една от пралелите му е била роднина на Жана д’Арк, а друга - Касандра е известната вдъхновителка на Ронсар. Отначало учи право и медицина в колежа „Анри ІV”, но скоро се отказва. В колежа участва в романтичния кръжок „Сенакъл”, където водеща фигура е младият Юго. Отдава се на писателство, активно се включва в редактирането на литературното списание „Ревю де дьо Монд” на Бюлоз. Превежда през 1828 г. книгата на Томас де Куинси „Английският пушач на опиум”. Дебютира с поетичния сборник, включващ драматични поеми, „Приказки от Испания и Италия” (1829), а първата му пиеса „Пословица” няма успех. Сборник пиеси в стихове: „Спектакъл в едно кресло” (І част - 1832, включващ пиесите „Чашата и устните”, „За какво мечтаят девойките” и недовършената повест в стихове „Намуна”; ІІ част - 1834, включващ „Капризите на Мариана”, „Андреа дел Сарто”, „Фантазио”, „С любовта шега не бива” и„Венецианска нощ”), цикъла лирически поеми „Нощи” (май 1835 - октомври 1837). Историческата му пиеса „Лоренцачо” се появява в сп. „Ревю де дьо Монд” през 1834 г. Автобиографичен роман: „Изповедта на едно дете на века” (1836). Литературна критика „Писма на Дюпуи и Котоне” (1836-1837) и др. Член на Френската академия (1852). Умира на 47 г. на 2.05. 1857 г. в Париж от късни усложнения на сифилис. Погребан в парижкото гробище Пер-Лашез.
Публикации:
Поезия:
