Йоханес Бехер

превод: Александър Миланов

ПОРТРЕТ-ВИДЕНИЕ

Сред гледката сурова и неясна
едно видение се очерта.
очите виждат в тая гледка властна
творба човешка, нов план на света.

Израства град, искрящ като кристал.
Кой себе си в строежа не съзира!
Доверие от устните извира
и милионен хор е зазвучал.

Отвъд вселената той идва - ек
обратен е на много гласове,
които екнат по земята нова.

Мечта, сияла цели векове,
световно чудо днес твори човек
сред гледката неясна и сурова.

СРЕД БУРЯТА

Със теб сме разделени
и спомена за мене
по-скоро заличи.
Че аз щастлив бях само
до твойто нежно рамо,
взрял поглед в сините очи.

Сега си тъй далече -
не те съзирам вече.
Потънаха в мъгли
с чертите ти красиви
и всички дни щастливи -
все също, че не са били.

Ех, може би през дните,
жадувани в мечтите,
така не ще горчи
разлъката. Но ние
сред буря сме - тя вие
и над главите ни бучи.

ДОБРЕ ПРЕМИСЛЕНО

Бе черен ужас. Но за жертвен път
един ли гроб ще може да разкаже?
Заблуди и зли участи тежат,
но те ли бяха само? Никак даже!

Каквото завоювахме, не е ли
спечелено в най-тежката война?
Насила от врага сме го отнели -
ще бъде наше вечни времена.

Какво ще отрече и одобри
врагът - това не ни интересува.
Съветите му вражески презри!

Властта да ни отнеме той жадува.
Сломи го, силата си покажи!

Победен път към нашта цел лежи.

КОЙТО ПРОЗРЕ…

Древни скали
рухват със трясък,
слави и блясък -
в пламъци зли.

Цъфва живот
в мъртва пустиня,
трепва шир синя,
рожба на пот.

Длани рушат,
длани изграждат,
цвете засаждат,
съдят и бдят.

Над пустошта
от бесовете
литват ракети
на радостта.

Длан с друга длан
се съюзява -
радост изгрява,
сбъдва се блян.

Който прозре
в далечините,
чак до звездите
длан ще простре.