Анна Ахматова

превод: Невена Стефанова

***
Тук Донски на велика бран
повел е някога войската
и за врага си спомня вятърът,
и жълта, щърба е луната -
вървя в пресъхнал океан.
Дъхтеше шипковият храст,
превърнал се дори във слово,
и на съдбата бях готова
да срещна пристъпа тогаз.

1956

***
По той дороге, где Донской
Вел рать великую когда-то,
Где ветер помнит супостата,
Где месяц желтый и рогатый, -
Я шла, как в глубине морской…
Шиповник так благоухал,
Что даже превратился в слово,
И встретить я была готова
Моей судьбы девятый вал.

1956