ЖИВ Е ПУШКИН
превод: Елисавета Багряна
ЖИВ Е ПУШКИН
Бе покривът му разрушен
и в дим от бомбена градушка,
а от прозореца, сломен
човекът викаше: „При мен!
Аз имам книги, имам Пушкин!”
Крещяха му: „Излизай вън.”
Но книгите си не прежалил,
притискаше като насън
той томче полуобгоряло.
Когато срина се отвред
и пламъкът го цял обхвана,
припаднал, своя скъп поет
той стискаше с пламтящи длани.
И в болницата дълги дни
лежа, от сън мъртвешки люшкан.
Но щом очите си разкри,
бе първият въпрос: „А Пушкин?”
И глас приятелски, щастлив
отвърна: „Пушкин - той е жив.”
1943
——————————
ПО МОТИВ ОТ НАРОДНА ПЕСЕН
Пропътувах цялата вселена
сред звездите в цялото небе,
нито гръм спирачка бе за мене,
нито пък мъгла преграда бе.
Мълния за миг веднъж се вплете
в пръстите ми, но я тръснах аз.
Вечно скитащите се комети
викваха: „Здравей! На добър час!”
Гост бях под стрехата на дъгата,
слънчевите порти приближих,
гледах как сред пухов облак златен
месецът новороден лежи.
И от край до край по знаци звездни
аз и Млечния път извървях.
В цялата вселена, вред погледнах,
но Русия втора не видях.
1943
ПУШКИН ЖИВ
От бомбы дрогнули в окне
Стропила мирной комнатушки,
А человек стоял в окне,
А человек взывал: „Ко мне!
Тут книги у меня. Тут Пушкин!”
Ему кричали: „Выходи!”
Но книг оставить не хотел он,
И крепко прижимал к груди
Он томик полуобгорелый.
Когда ж произошел обвал
И рухнул человек при этом,
То и тогда он прижимал
К груди создание поэта.
В больнице долго он, без сил,
Лежал, как мертвый, на подушке.
И первое, что он спросил,
Придя в сознание: „А Пушкин?”
И голос друга, поспешив,
Ему ответил: „Пушкин жив”.
1943
——————————
НА МОТИВ НАРОДНОЙ ПЕСНИ
Всю-то я вселенную проехал,
Любовался блеском всех светил.
Мне и тучи были не помехой,
Мне и гром препятствий не чинил.
Молния однажды между пальцев
У меня скользнула невзначай.
И кометы, вечные скитальцы,
Мне кричали: „Здравствуй и прощай!”
Я гостил у радуги под кровом,
Подходил я к солнца рубежам.
Видел я, как в облаке пуховом
Месяц новорожденный лежал.
Из конца в конец, по звездным вехам,
Даже Млечный путь я обошел…
Всю-то я вселенную проехал,
Но второй России не нашел.
1943
