Вера Михайловна (Мойсеевна) Инбер, руска съветска поетеса и прозаик, е родена на 28.06. (10.07.) 1890 г. в Одеса в еврейско семейство. Баща й Моисей (Моня) Филипович (Липович) Шпенцер е собственик на печатница, а майка й, Фани Соломоновна Шпенцер (Бронщайн), първа братовчедка на Лев Троцки, е учителка по руски език в еврейско девическо училище. В семейството им в Одеса живее Лев Троцки през 1889-1895 г. Вера Инбер за кратко посещава историко-филологическия факултет на одеските Висши женски курсове. Публикува в одеските вестници от 1910 г. Живее заедно с първия си мъж Натан Инбер в Париж и Швейцария 4 г. (1910-1914). В Париж издава първата си поетична книга. От 1914 г. живее в Москва. През 20-те г. участва в „Литературния център на конструктивистите”. През 1920-те г. е журналист, пътува из страната и зад граница (през 1924-1926 г. като кореспондент живее в Париж, Брюксел и Берлин). През 1920 г. се омъжва за електрохимика професор А. Н. Фрумкин. Прекарва 3 г. в блокадния Ленинград. Член на ВКП(б) от 1943 г. Третият й мъж, професор Иля Давидович Страшун, работи в І Медицински институт в обсадения град. След войната Вера Инбер получава Сталинска награда (1946) за блокадната й поема „Пулковский меридиан”. Превежда Тарас Шевченко, Максим Рилски, Елюар, Петьофи, Райнис и други. Умира на 11.11. 1972 г. и е погребана във Введенското гробище в Москва.

Публикации:

Поезия:

СНЯГ/ превод: Димитър Горсов/ брой 39 април 2012

РУСКИ ПОЕТЕСИ - ХХ ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

ЖИВ Е ПУШКИН/ превод: Елисавета Багряна/ брой 132 ноември 2020