Предраг Бйелошевич

превод: Елка Няголова

Къде си Татко сега
когато ненадейно вятър задуха
да видиш как Икар твоят син любопитен
влюбен в самия полет лети прегърнал и слънцето

Колкото повече се изкачвам толкова по-слабо виждам
нашия къщен праг прескъпото ни гнездо от дядо
изплетено от любовта на птичета-голишарчета

Вятър-насилник движи твоята къща като перце
вълните на времето носят безумни и мръсни орди
които нападат лакомо кръста

Само онази любов която си сложил в темела на къщата ни
приема Божествените размери
и пръска човечност в посърналата вселена

И само тя е която кара крилете ми да летят
дори в часовете когато сковават ме безнадеждност и страх
че ще имам къде да се върна желан

Мъдростта на твойте слова прозорливи
и езикът на нашето домочадие
на което тъй ми е драга даже и глъчката
всичко това нереално красиво е като песен на песните