НЕ СПЯТ, НЕ ПОМНЯТ, НЕ ТЪРГУВАТ…

Александър Блок

превод: Андрей Германов

***
Не спят, не помнят, не търгуват
и като вопъл глух навън
стои и мрака чер вълнува
великденски тържествен звън.

Пак над човешкото създание,
що той с земята изравни,
над тази кал и тез страдания
с последни сили се звъни.

И над световната нелепост,
и где за помощ си без мощ.
Звънят над шубката ти мека,
с която беше тази нощ.

30 март 1909

——————————

***
И аз обичах, и усетих
безумства в любовта безброй
и поражения, победи
и име враг, и име свой.

Те бяха рой… Какво остана
в оная смътна здрачина?
Повтарям само в спомен странен
далечни златни имена.

Те бяха рой… Но на земята
с една черта ги свързах аз -
с безумна красота, която
за мене бе живот и страст.

И докато с една в забрава
се извисявах над света,
аз виждах: друга приближава
към мойто ложе на страстта…

Едни и същи ласки, думи,
уста със жар опротивял,
и рамене с отблясък румен…
Светът е пуст, безстрастен цял…

И със веселие в сърцето
от снежни върхове, сред мраз,
лавини пращам там, където
съм любил и целувал аз!

30 март 1908


***
Не спят, не помнят, не торгуют.
Над черным городом, как стон,
Стоит, терзая ночь глухую,
Торжественный пасхальный звон.

Над человеческим созданьем,
Которое он в землю вбил,
Над смрадом, смертью и страданьем
Трезвонят до потери сил…

Над мировою чепухою;
Над всем, чему нельзя помочь;
Звонят над шубкой меховою,
В которой ты была в ту ночь.

30 марта 1909. Ревель

(Весна 1911)

——————————

***
И я любил. И я изведал
Безумный хмель любовных мук,
И пораженья, и победы,
И имя: враг; и слово: друг.

Их было много… Что я знаю?
Воспоминанья, тени сна…
Я только странно повторяю
Их золотые имена.

Их было много. Но одною
Чертой соединил их я,
Одной безумной красотою,
Чье имя: страсть и жизнь моя.

И страсти таинство свершая,
И поднимаясь над землей,
Я видел, как идет другая
На ложе страсти роковой…

И те же ласки, те же речи,
Постылый трепет жадных уст,
И примелькавшиеся плечи…
Нет! Мир бесстрастен, чист и пуст!

И, наполняя грудь весельем,
С вершины самых снежных скал
Я шлю лавину тем ущельям,
Где я любил и целовал!

30 марта 1908 (Январь 1912)