Джордж Байрон

превод: Атанас Далчев

Настъпи утринната вахта, а във своя
път корабът все тъй напредваше спокоен.
Разсечени като от тежък плуг, вълни
отскачаха със шум от двете му страни.
Напред се ширеше безкраен воден свят
и остров подир остров чезнеше назад.
Нощта бе взела да бледней в далечината,
отделяйки от океана тъмнината.
Стада делфини, предусетили денят,
изплуваха отгоре да го поздравят.
Повдигнали от океана светли клепки,
пред изгрева звездите почнаха да трепкат.
Платната, плътни дотогава, побеляха
и в утринния бриз по-силно зашумяха.
Със почест океанът срещаше деня…