МОРЕТО
превод: Атанас Далчев
МОРЕТО
Поддържа шумолението на водата
край бреговете непрекъснато морето
и в буря пещерите пълни с рев, додето
им музиката стара върне пак Хеката.
Но често то е тъй спокойно под небето,
че и най-малката черупчица се клати
със дни там, дето тя е паднала, когато
отвързани бушували са ветровете.
О, вий, които имате очи печални,
с безкрая синкав на морето ги хранете;
вий, чийто слух е заглушен от груба врява
или преситен от мелодии банални,
пред стара пещера със трепет приседнете
и чуйте на морето нимфите тогава.
ПИСМО ДО ДЖОН ХАМИЛТОН РЕЙНОЛДЗ
Бих искал да разкажа повест странна,
ала не мога. В гаснещия заник
аз първата й страница прочетох
далече сред вълните на морето
върху висока канара, обрасла
със миди и зелени водорасли.
Поръбваха наоколо вълните
със пяна пясъците и скалите.
Бих бил щастлив, но гледах плах и ням
в дълбокото море един голям
търбух със друг по-малък как се храни
и всичко туй се върши непрестанно.
Видях на вечна стръв сърцевината
и гледката покруси ми душата.
Аз като болен ходя в тоя свят;
макар да съм набрал листа и цвят
на дива ягода и зимзелен,
и в тоя пролетен и ясен ден
все още виждам стръв на всяка крачка:
акулата да гони свойта плячка,
сокол червеношийка да връхлита,
а червея нищожен да лови тя.
Махни се ти, видение жестоко!
Как, драги мой, измъчвам се дълбоко,
когато мисля върху таз загадка!
Бих предпочел да бъда на Камчатка
на мисионерска черквица камбана,
отколкото с тез мисли да остана.
