Енерика Бияч

превод: Елка Няголова

ЗЕЛЕНАТА СЪЛЗА НА ВСЕМИРА

Необуздано говори
водата -
моето битие на брега,
на който живея,
моята сладка и солена мечта,
списък от снимките ми
в дългия кръговрат
от разстояния.
Погледай и виж,
как лицето й
в капките сбира се
между двата бряга-корици.
И става сериозно лицето й,
докато така изповядва
живота си
чрез тази зелена сълза на всемира,
трептяща от вечна любов.
Алхимия на любовта,
смесица сладко-солена,
на граничния праг
на живота и на смъртта -
ръкоположена свише
зелена сълза на всемира.

ВЕЧНА МУЗИКА

Седни край реката и слушай -
опияни се от тази вечна музика,
която прилив и отлив претака.
Слушай и запомни: Вечността е
от любов, за любов сътворена.
Във всяка капка е водната й следа,
в кръга на пътя, в Безкрая
горчиво и сладко са смесени.
На този път, в своя път
Неретва ме е люляла,
платната е вдигала,
мостове изграждала,
топила ме е във вирове,
в дълбокото - светло и тъмно.
Сънувахме заедно Любов и Добро,
Красота, Свобода за всяка капчица,
за всеки пътник и всяка птица.
Така - свободни, тук акостираме
на всеки бряг на Неретва.

Да, всички реки са вода от извора Негов,
текат по Негова воля във свойто корито
по всичките четири светли посоки в света.

КАМЕННА ТАЛИГА

(В Завала, много години по-късно)

само зидове
камък до камъка
камък върху камъка
камък в камъка
каменна талига

и аз съм камък
и ти у мен
и аз у теб
прилив един ни чете
заедно
нейде далеч сме

срещат се
кедър с безсмъртниче
само момент и вечност
случайни пътници
но и след мен
да те има

ЗАЛЯ МЕ ЛУННА СВЕТЛИНА

Във водата - лунна светлина
свила луннопредена разстила.
Нощ в морето трепка. Красотата
своите камбани е обяздила…
Мисълта по вените протича
до петите чак.
И покри ме лунна светлина.
Тя - опитомена, дива - аз,
се промъквам в тайните меандри.
Вътре - лед на зъзнещи кристали,
буква от едно самотно слово
някаква вълна издига -
и разсипва се коприната…
Следродилна красота зората буди.
Коронована вълна се вдига
посребрена,
позлатена
и умислена
в мене се разлива.
Във водата - лунна светлина -
и разстила се коприната…
По-отчетливи следи от Твоите
не виждам, по-големи знаци и по-ясни,
по-устойчиви сред всички други…
Творецо мой, живееш в мойто слово.
Прикътвам го между кориците -
свободна дума казвам,
вълната върху гребена си вдига я…

НАЗАД ИЛИ НАПРЕД…

На майка ми Манда

Приближавам се.
В кутията - кичур коса
и стара дантела от твоята риза.
Пазя снимката на Света.
Помагам на прегръдката.
Нещо отмина. Някой отмина.
Целият Свят е назад,
всъщност е и напред.
Приближавам се.
Оглеждам се в твойто пристанище.
Постоянно ослушвам се… тлея.
И сбирам всичко във скути -
за да го имам.