Елизавета Хапланова

превод: Елка Няголова

НА РУСИЯ

Тамян във въздуха носи се.
Прости ми, мой Господи!
На псалмите търси символа
роденият във Русия.

И светло прокапва небето
през дъждовете намусени.
Орачи, печални поети -
децата на моята Рус!

И не за лесното щастие
кръжи душата среднощна.
Свещичката да не угасне,
а за душата - ни грош!

В това е святата сила
на всекиго във Русия.
И в шепота неугасим:
„Отче наш, иже еси…”

2018

***
Със бяло застлан, пътят се смая - замръзна.
Ноември затвори плътно прозорците мити.
Без нерви се мъчи таксистът по снега мръсен,
а аз се завръщам в лятото, с торбичка с беди.

Полето, дълбоко орано, нашепва ми на раздяла
за хляба опечен във къщи, който ще съхне без мене.
И струва ми се, че бягам в кръга затворен и бял,
а моят любим не ме чака. И никому не съм потребна.

Замръзна белият път - така неразбиращ и слисан:
защо ли се мъча да бягам от тези снежинки горещи -
нататък, където отдавна ми бе някой верен и близък.
Но няма го. Белият път с мастилени облаци среща се.