Генадий Иванов

превод: Надя Попова

***
Сега ръжта ми праща благослов.
Че свършва лятото нашепват класовете,
че иде с остър сърп жетварят нов…
И спомням си - от Новия Завет е -

че класове сме; че ще дойде ден
велик за жътвата оброчна, сетна,
и - тежки снопи в Божия Харман -
тъй както писано е - ще полегнем.

Ще ни застигне жребият висок
за всичко страшно, тайнствено и дивно.
Така е писано. Но милостив е Бог.
Брашно и мъка - са неотделими.

Сега ръжта ми праща благослов.
Че свършва лятото нашепват класовете.
Сърцето ми потръпва от любов -
тя - тръпката - от Новия Завет е.