Николай Переяслов

превод: Елка Няголова

***

Да бяхме живели, ликувайки,
но август навлиза в правата си,
звучи над Москва „Алилуя!”
От жалост пониква тревата.

Номадите тъпчат простора
в Родината ми непробудна.
Държавни крадци са готови -
пиянстват с мошеници блудни.

Директно до Бог бихме носили
таз болка - такава, каквато е,
но висват в небето въпроси -
молитви, ала без словата.

Ни вяра, ни власт, чак до Бога.
Беда и печал само никнат.
„Выхожу я один на дорогу…”
Но пътят не води доникъде.