Михай Бенюк

превод: Елисавета Багряна

Билет военен, диплом докторски
и няколко лирически терзания.
На хълма тих
немее вятърната мелница
и огледалото на езерото
тъмнее с вечерта.
От покрива на запустяла къща
подвиква кукумявка.
Далече са звездите.
Хлад.
Как хубаво е в този час
да бъдеш с близките си вкъщи,
край масата,
под газената лампа!
По чужденеца-минувач залайва куче.

Самичък.
И пътищата водят в тъмнина.
Мълчание.
Звездите-диаманти режат
стъклото синьо на нощта.
Пустее равнината.
Един недоиззидан зид
и лъх на бучиниш.
Тук майсторът-зидар
не е вградил в основите душа човешка
и утре
по натоплените камъни
на припек ще излязат гущери.

Утре!
Слънце!
Тук има някакво огнище.
Под пепелта - жарава неизтляла.
От старите дървета
забликва пламъче.
И миналото е отсечен дънер,
на който седнал е човек
с лице огряно
от пламналия огън.
С просветнало лице
един човек
очаква изгрева.