Михай Бенюк (Mihai Beniuc), румънски писател, психолог, комунистически общественик, представител на социалистическия реализъм, е роден на 20 ноември 1907 г. в град Себиш, Западна Румъния, тогава в Австро-Унгария, в семейството на Анастасия и Веселин Бенюк. Завършва гимназия в Арад (1921 - 1927). Литературната си дейност започва през 1926 г. в училищния вестник „Laboremus” (лат. да работим). Завършва университета в Клуж през 1931 г. по специалността психология, философия и социология, специализира в Хамбург психология на животните. После преминава през университетската йерархия от асистент до университетски професор. След края на Втората световна война е преподавател във Факултета по психология в Клуж по специализацията си. Деец на работническото движение. Един от организаторите на румънския антифашиски фронт. От 1946 до 1948 г. е културен съветник в Москва, след връщането си в Румъния се установява в Букурещ. Член на Румънската академия на науките (1955). Председател на Съюза на писателите в Румъния. През 1965 г. губи поста си и продължава да работи като професор по зоофизиология в Букурещкия университет. В следвоенните си произведения прославя новия живот, показва социалистическото строителство в Румъния. Автор е на много книги. Стихосбирки: „Песни за гибелта” (1938), „Поезии” (1943), „Изгубеният град” (1943), „Ноемврийски песни” (1943), „Един човек очаква изгрева” (1946), „Знамена” (1951), „Песен за другаря Георгиу Деж” (1951), „Няколко поеми” (1953), „Начело комунистите!” (1954), „Ябълка край пътя” (1954, Държавна награда, 1954), „Партията ме научи” (1954), „Стабилност” (1956), „Азимут” (1956), „Сърцето на стария Везувий” (1957), „Пътешественици в съзвездията” (1958), „С час по-рано” (1959), „Нощен патрул” (1975) и др. Пише и проза: „По острието на ножа” (1959), „Изчезването на обикновения човек” (1963). Романът му „Приглушен взрив” (1971) е за комунистите през 40-те г. Превежда „Слово за полка на Игор” и др. Много от произведенията му са преведени в чужбина. Секретар на Съюза на писателите на РНР. Герой на социалистическия труд (1971), носител на златен медал „Сърп и чук” (1971) Умира на 24 юни 1988 г. в Букурещ, погребан в Евангелското лютеранско гробище в града.

Публикации:

Поезия:

ЕДИН ЧОВЕК ОЧАКВА ИЗГРЕВА/ превод: Елисавета Багряна/ брой 132 ноември 2020