Мария Бануш

превод: Елисавета Багряна

В мастило и перо превърнах се сама,
косите ми като хартия шумоляха
и дребни, бледи, дните ми в тъма
черупката си яйчена трошаха.

Не взираше се катерица в моя път,
отвръщаха от мен лице листата.
Аз бях забравила звездите как трептят,
как милва някога мъглата.

Но твоят поглед ме намери и огря
с лъчите си зеленосини
и лумна в злато пепелният прах
като в алхимия старинна.

Листата, катерицата, звездите - в тях
съм аз и те са в мене.
Като на Лот жената, стълб от сол аз бях,
със снеговете примирена.

Но твоят поглед ме намери и огря
с лъчи дълбоко сини и зелени.
В солени сълзи стълбът се обля.
Март в сълзи възкресен е.