Тудор Аргези

превод: Елисавета Багряна

Издигнах те при извора на ската
и със звезди те оградих, мой дом.
Белей се отдалече между дървесата,
стаен, като на жерави гнездо.

На твоя пруст със спомените ще говоря
и от прозореца ще гледам към света
и птиците, които под стрехите горе
си изградиха глинени гнезда.

Ще бдя аз всяка вечер на върха ти; бяла,
единствена, негаснеща в нощта
да грее нашата звезда, която паля
с молитвите на моята душа.

А за децата и пречистата, която
спря скитническата ми нищета,
из стаите ще пръснем аромата,
превръщащ нашите сърца в цветя.

В един кът, с черги и възглавници постлано,
легло ще е готово всеки час -
ако Исус пак слезе и случайно
и гол, и гладен мине покрай нас.