Тудор Аргези

Тудор Аргези (Tudor Arghezi, псевдоним на Йон Нае Теодореску), румънски поет, прозаик, литературен критик е роден на 21.05.1880 г. в Търгу Жиу, Югозападна Румъния, в планинския подкарпатски окръг Горж на десния бряг на река Олт, а според други данни - в Букурещ. Печата от края на 19 век (1896), но издава първата си книга със стихове едва през 1927 г. Aвтор на книгите със стихове: „Необходими думи” (1927), „Вечерни стихове” (1935), „Пролетни медальони” (1936), „Седем песни със затворена уста” (1939), „Сто и една поема” (1947), „1907″ (1955), „Песен за човека” (1956), „Листа” (1961), „Лирика” (1964) и др., романите „Дървени икони” (1930), „Бележки от страната Кути” (1933), „Очите на св. Богородица” (1934), „Гробището на Благовещение” (1936), „Спомени от затвора „Черната врата”, книгите за деца „Стихове за букварчето”, „Какво имаш с мене, ветре?!” и др. Член на Румънската академия (1955). Носител на Държавна награда на Румъния (1955). Негови книги са издавани на български език. Умира на 14 юли 1967 г. в Букурещ.


Публикации:


Поезия:

ЗАЩО ДА СЪМ ТЪЖЕН?/ превод: Николай Зидаров/ брой 113 януари 2019