Никос Папас

превод: Елисавета Багряна

АГЛАЙЯ АНТЕМИАДУ

Аглайя, малката от Коринт,
се хвърли от балкона на дома си,
за да умре.
С това самоубийство и с гръмката вест за него
поиска да отбележи съществуването си на света
госпожицата от Коринт,
с панделките на широко разресаната си коса
и с любовните писма до непознати,
които съчиняваше в септемврийските следобеди
в часовете, когато заливът боядисва със синка
лицето на Румелия, нозете на Моряс…
А наранената Аглайя нямаше
нито една любов, нито някаква мечта,
за да оцвети пустотата в душата си,
преди да натроши нежните си кости,
хвърляйки се от балкона,
откъдето й беше омръзнало да се любува на света.

ТОВА

Това, което поисках от живота,
той ми го даде
може би без да желае -
защото, което исках,
аз го взех като хляб от зъбите му.
Затова сега, като виждам как ти
по малко ми се отдалечаваш,
като че някак, малко уморена,
изоставаш от моите крачки,
иде ми да извикам:
- Помощ!