Рита Буми-Папа

превод: Елисавета Багряна

АВТОБИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Когато бях малка, гледах
как всеки кораб, направен от баща ми,
излиза в открито море, с платна,
издути от вятъра,
и изчезва.
И бяха като насън
морето, небето, кораба.
Тогава още не знаех
истинските разстояния в света.

Като охлюв,
опиянен от първия дъжд,
съм вдигнала на плещите си
своята изпъстрена от илюзии черупка
и отчаяно се притискам,
прилепнала към зеления лист,
за да не умра.

Десет петилетия изразходвах,
за да запълня една бездна с думи,
да издигна стена около себе си,
да разбера,
че всичко,
дори сладостта на страстта и любовта,
са повод за сълзи.

ШКАФ НА ПАМЕТТА

Ако можех да спра времето
и да кристализирам звуковете
в рамката на една ранна пролет -
би останал завинаги там в предверието,
като изсечен с нож,
гласът на майка ми,
когато, още малко дете, ме изпращаше.
И погледът й,
който никога вече не ме видя.

Ако можех да спра времето
в часовете, когато се менят лицата ни,
би останал отвореният голям прозорец
на синия февруарски фон,
с малкия разцъфнал бадем…
И замъглен от плача
пред каруцата, куфарите, кораба -
оня светъл момент,
който щяха да доведат от морето лястовиците.

Но нито листче не можеш да спреш
в преходностите на живота. И остарявайки,
аз просто съхранявам това, което е останало от Нея:
писмата й, един изсушен жасминов цветец,
и една византийска икона, която тя нежно целуваше.
Полагам всички усилия да ги запазя
и съм ги спасила от много катаклизми,
но знам, че всичко ще пропадне,
когато умра и други ме заместят вкъщи.