Морис Карем

превод: Елисавета Багряна

АЗ ИДЕХ ОТДАЛЕЧ

Аз идех отдалеч, от покривите мои
белеещи се с гълъби, от горските усои.

От толкова далеч към тебе аз пристигах,
и също отдалеч ти мачтите си вдигаше.

Но има ли това днес някакво значение?
Щом аз последвам тебе, ти последваш мене,

говоря ли ти аз, говориш ми и ти.
И няма ни звезда, която да блести,

поела път високо в твоя небосвод,
ни в твойте ширини случаен платноход,

които върху теб се плъзгат устремено,
да не преминат вече и през мене.

ПРАЗНИЧНО

Издигат платноходки вред платната свои бели
и още по са бели днес, защото е неделя.

Докосне ли ги слънце, в бордовете заблестяват
ивици златни и помислил би човек тогава,

че е морето - в лотоси ливада разцъфтяла -
и в нея пясъчният плаж пътека очертал е.

Вълните са утихнали, едва полъхва бриза
и сякаш е светът забравил вече всяка грижа.

Това ли щастието е, което ни се дава?
Денят започва да се стапя, синя нощ настава.