ЖРЕБЧЕ
превод: Атанас Далчев
ЖРЕБЧЕ
На свойта майка до корема
жребчето малко кротко дреме
и с неговия сън лъката
за него слиза на земята.
Аз имам още трима братя -
нашепва леденият вятър. -
един все сълзи лей: дъжда,
снежи танцуващ друг в полята,
трет - месец блед - вещай беда.
Лъжа е всичко на света,
от сянка сянка - пей кръвта: -
ти още си жребче: сънуваш,
а мисли вън нощта вълнуват.
ПЪТ
Пред нас извива път през калните поля,
далеч изгрява ден, а много дъжд валя.
Вървиме през нощта без отдих и без смяна
и разговаряме единствено със бляна.
Села и градове, видели вече как
са минали като обесници коварни
и крал, и генерал, и парцалив пешак,
сега ни гледат там от своите звънарни.
Ний носим раници и манерка, и бака,
назад най-тежкото остана нейде в мрака:
сърцето; и вървим, потънали във пот.
Зазаря. За кого тръбата прозвучава?
Откриват пак стрелба в разсъмналия свод…
Бойците минаха, но пътя си остава.
