ЖЪТВАРЧЕТА
превод: Атанас Далчев
Върху хълма някъде отсреща,
със маслиновите дървеса,
вий разпалихте към три часа
лудо музикалните си пещи.
Палнахте във петъчния ден,
мои зли жътварчета щастливи,
с вашите безумия звънливи
и маслиновия хълм зелен.
Вярно, мои рожби побеснели,
бе тогаз такваз горещина,
че внезапно горе притъмня
и потъна всичко в пари бели.
Ни едничък полъх не отвя
парите от билото далече,
дето сякаш вършеха се вече
толкова потайни тържества.
Чуваха се глухо в маранята
чести удари на чук и клин,
като че на паметник един
скелето ковяха на скалата.
В три часа гръм страшен прокънтя.
Изведнъж, обзети от уплаха,
лудите жътварчета замряха.
Едри капки шибнаха пръстта.
Ала беше кратка тази врява.
По напечените стръмнини
скитници, войници и жени,
плакали, заслизаха тогава.
Облаците слънцето проби.
И сто хилядите кречетала
подлудиха пак гората цяла
със всеобщите си веселби.
