Виктор Тулбуре

превод: Елисавета Багряна

На този хълм, където е оловото валяло,
сега в листата споменът потръпва съживен -
и аз не знам дали е царевица зашумяла,
или гора от кости счупени скрипти край мен.

Тук плугът се запъва в кости на румънци наши.
Но тленността - дъждът на времето е заличил.
Земята да почоплиш, ще изровиш череп страшен,
пробит с куршум и с празни орбити вместо очи,

че из пръстта в цветя са се издигнали очите
и днес полето цяло е в божури и ясмин,
та привечер от път да се отбиват тук момците,
коси да кичат радостните български моми.

Дошъл тук отдалеч, аз коленича на земята
на Плевенския хълм. Спят в нея нашите деди.
Като тръбач, стар кръст изпънал е към небесата
ръка - да хване лунната тръба, да затръби.

Плевен, 29 август 1957