Виктор Тулбуре (Victor Tulbure), псевдоним на Виктор Попеску (Victor Popescu), румънски поет и преводач, е роден на 28 март 1925 г. в град Каушени, Бесарабия (днес в Република Молдова). Между 1943 и 1945 г. учи във Военното училище за пехотни офицери; участва във войната. Има висше филологическо образование. Работи като редактор в издателства. Дебютира в периодиката през 1946 г., а с поетична книга през 1949 г. Автор на много стихосбирки, сред които „Възхвала на отечеството” (1955), „Избрани стихове” (1956), „Горещо лято” (1956), „Моята страна” (1961), „Стихотворения” (1962), „Злато” (1963), „Песни и балади” (1963), „Огънят на щастието” (1964), „Слънцето на отечеството” (1966) „Червената цигулка” (1968), „Часове” (1972), „В общото огнище” (1984) и др. Превежда руска, арменска, югославска, българска, украинска, унгарска, гръцка поезия. Негово дело са преводи на произведения на Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Есенин, Блок, К. Симонов, Н. Тихонов, Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Никола Вапцаров, Гео Милев, Елисавета Багряна, Янош Арани, Нахабед Кучаг, Гьоте, Ленау, Байрон, Костис Паламас, Тарас Шевченко, Франсис Жам и др. Участва със свои преводи в антологията „Съвременна българска лирика” (1981). Издава и много книги за деца. Умира на 17 август 1997 г. в Букурещ. На български език са публикувани книгите му „Ханът на Анкуца” (стихове, 1968) и „Цъфнаха цветенца по полята” (за деца, 1980).

Публикации:

Поезия:

НА ПЛЕВЕНСКИЯ ХЪЛМ/ превод: Елисавета Багряна/ брой 131 октомври 2020

СПОМЕНИ ОТ БЪЛГАРИЯ/ превод: Николай Зидаров/ брой 131 октомври 2020