Игор Ширманов

превод: Елка Няголова

ПЕСЕН ЗА СИБИРСКИТЕ ВИЕЛИЦИ

Заровил длан сред къдри мили,
аз вдигам чаша за любимата.
На вълнения мек килим
се вслушвахме в гласа на зимата.

За нас виелицата пееше,
за Смърт, Любов и за раздяла…
За светли срещи стих редеше,
задраска думата „печал”…

Виелицата ще отмине,
от вятър пролетен оспорвана.
Но пипна ли къдрица мила,
пак тази песен ще си спомням…

ПРОСТИХ НА ВСИЧКИ…

Простих на всички. И на себе си простих…
За сторения грях.
И за несторения.
Сега ме радва всичко - олтарът, този стих,
студът навън, листото на октомври…
И слънцето, във кехлибар преселено…
Простете всекиму, но най-вече на себе си…

ЗА ЖЕНСКАТА ЛЮБОВ

С Любов в Русия се проглежда.
Сакрална обич - всичко значи.
Ведно е с Вяра и Надежда,
макар че често е и… мрачна.

ОТ ЕДИНСТВЕН СТВОЛ…

Да, всичко е направено от единствен ствол -
молитвеният кръст, тояжка в път рискован,
и дръжката за меч, за любовта пък - ложе,
дръвца за твоя огън, и четка за икона.

ЛЮБОВНИТЕ ЦВЕТЯ
ПОДПАЛИХА…

В годините, живели заедно,
любовните цветя подпалиха…
След туй мостовете на любовта
пожар превзе със съскащ глас.
О, Господ нека да опази
от този огън всички вас!

КАКВО Е „РАЗДЯЛА”?

А веднъж ме попитаха: И какво е „раздяла”?
Кратка пауза, но… отговорих тоз час:
- Любовта е била величава и цяла,
а сега е самотност, раздробена на части.