Андре Френо

превод: Елисавета Багряна

Допрял чело до камъка
хилядогодишен аз си спомням
за младата Франция кацнала върху хълмовете
за гъстата супа и за ямите със спяща вода
за обработените земи вклинени в дълбоките лесове
за първите гроздобери и за новите добиви
за учудена светлина на пълната луна
за утринния блясък на замъка и на чифликчийската къща
за палметните круши и за рибарниците без никаква грижа
за патрулиращите гарвани и техните изплашени крясъци
за огъня който излиташе от победената девственица
за снега върху трънаците дето затъваш
за шеговитите зори и замърсените залези
за голямото слънце раззеленяващо планината
за дълготрайния кураж на дедите
за тънкостта на дърворезбата
за самоотречеността и за честта
за много старата смърт
за всекидневната мъка
за горчивата любов
за побледнялото щастие
за тебе и за мене почти нищо.